Прочетен: 2533 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2012 17:42
Мълчанието е злато или изповедта на един бивш Анонимен!
Няколко дни се опитвах да проумея какво точно се случи.
Да, аз зная, че това е война, война, която до момента не е била. Това е ново, това е истинско! - непрекъснато си повтарях и продължавах с тази мисъл напред. А, какво значи нещо да бъде истинско?! Истински ли е светът в който живеем?! Кой го е измислил този свят?! Кой е наложил правилата в него?! Защо тези правила са толкова далеч от онези по които съществува цялата вселена?! Нима Бог е по-глупав от тези, които са измислили това „общество” и са подредили хората в кутийки, правейки ги зависими от Системата?! Нима законите, които ТЕ са измислили, са по-правдиви от онези, които управляват планети, Слънца, галактики?! Тези въпроси не ми даваха мира, докато аз участвах в тази война и бях един от редниците на армията Анонимни, непознаващи се помежду си, но знаещи, че истината не е светът в който са принудени да живеят. Онези хора, които непрекъснато търсят, анализират, разкриват и проглеждат. Да, това са истинските Анонимни. Те нямат лидери, нито водачи – техните водачи са достойнство и буден ум.
Аз вече не съм анонимен, но ще продължавам да бъда воден от своето човешко достойнство и непрекъснато ще търся Истината.
Какво всъщност се случи?!
По времето докато бях администратор на едно събитие, наречено „Национален Протест срещу безобразията в България” (тиражирано по социалната мрежа Facebook), в лична бележка (към администраторския панел на събитието) се получи писмо от госпожа Елена Кодинова. Същата се представяше, като журналист от вестник „СЕГА” и търсеше контакт с организатори на събитието. Нека първо обясня, как се става администратор на това събитие. Ангажиментът по поддържане на такъв тип събитие е свързан с отделяне на много техническо време и поради тази причина изпълняващите тази функция се ротират. Когато определен човек почувства, че натоварването му идва в повече, той прехвърля тази задача на друг и се оттегля. Субективните фактори по които бива избиран следващия администратор в уеб базираното пространство носят и своите недостатъци.
Обясних на г-жа Кодинова, че това събитие няма организатори. Всеки може да е администратор на същото. Безпредметно е да се търси интервю с организатори, първо, защото липсват такива и второ, защото никой от възприелите тази идея не се нуждае от показност. Настойчивите имейли на г-жа Кодинова ме накараха да повярвам, че тя вероятно е човек, който не иска интервю, а търси приобщаване към това мислещо, търсещо, развиващо се и проглеждащо общество. Така и се стигна до среща, в която на г-жа Кодинова и беше обяснено, че това е разговор, а НЕ интервю. Въпросите на г-жа Кодинова на тази среща обаче меко казано ме учудиха. Тя не се интересуваше от стратегия, идеология или алтернатива, за нея бяха важни отговори на въпроси от типа: познавам ли този, какво зная за онзи, защо тези или онези са в конфликт с другите. В началото се опитах да бъда учтив и на въпросите й дали познавам определени хора аз отговорих с „Да, познавам ги”. Какво точно знам за тях, дали ги подкрепям и ако не, защо не ги подкрепям.
В процеса на разговора срещу себе си виждах човек, който не се интересува от отразяване на действителността, а такъв който търси нейното изопачаване. Защо ли журналистическият подход на нашите медии предпочита клюкините пред поднесената в суров вид истина?!
Преди да успея да се отърся от манипулативния подход на тази дама аз обещах да й обясня, защо не подкрепям организацията „СИЛА” (Съюз на Интернет Любителите на Автомобили). Впоследствие, при наличната ми за момента информация аз й пратих имейл. Имейлът съдържаше неактуална кореспонденция в конферентен, дискусионен чат на „СИЛА”.
Подтикната от тази кореспонденция госпожа Кодинова на свой ред отива при „СИЛА” и провежда интервю с тях.
Улисана в желанието си непременно да напише статия по темата, тя търси контакт и с други хора споменати в разговорът ми с нея. Следва телефонен разговор в чиято словесна престрелка съм обвинен в „манипулация на общественото мислене”. В резултат на „нейната безпристраност” във вестник „СЕГА” се появява следната статия: http://www.segabg.com/article.php?id=594634&fb_source=message
В статията фигурира информация от първия ми разговор с нея, моя снимка и нищо съществено от 3-часовата й дискусия със „СИЛА”. В статията е извършена безобразна спекулация не само с дадената от мен информация, но и с информацията от интервюто й със „СИЛА.”
Основният ефект от статията е оплюване и подигравка на няколко имена.
Г-жо Кодинова!
Аз лично бих желал да Ви кажа, че Вашите усилия нямаха успех! Можете да бъдете уверена, че Анонимните няма да спрат своето недоволство към системата! Тези хора заемат длъжности от чистач на улицата до професор. Вашите опити да внесете смут няма да спасят Вашия вестник, чийто собственик е всеизвестен в лицето на Сашо Дончев, ("Овергаз" АД). Мога да Ви гарантирам, че „великият удар”, който направихте с тази статия е понесен единствено и само от визираните в статията имена.
Тук не засягаме разследващата журналистика, чийто автори по една или друга причина бяха уволнявани от различните медии: радио, вестници, телевизия.
Подценявайки човека от народа, Вие подценявате цяла една нация. И ако Вашето оръжие е медията, то нашето сме ние самите - целият Народ, унижаван и тъпкан от монопол и олигархични структури. Социалното безумие, в което сме принудени да съществуваме ще спре, колкото и да не Ви се иска.
Корените на злото - съдебната система уб...
Не закачайте Президента мишоци! Капана в...
29.03.2012 18:44
29.03.2012 21:04
Само наливаш вода не където трябва. Ама трябва да се мисли!!!
Здравейте!
Намерих мейла ви в сайта gorivo.net. Опитвам се да се свържа с организаторите на движението Окупирай в България и на протестите на 17 март. Аз съм журналист от в. "Сега". Ще ви бъда благодарна, ако ми помогнете.
Можете да се свържете с мен на този мейл или по телефона - 0888 364 897
Елена Кодинова
в. "Сега"
--------------------------------
другите писма на Кодинова са още по-настойчиви...
03.11.2012 08:07
